Тончо Краевски: С недомислените си конституционни промени ПП-ДБ върнаха Борисов в силната позиция
Автор: Тончо Краевски, Фейсбук Следвайте " Гласове " в Телеграм
Демократичната общественост става в този момент жертва на личната си конституционна промяна, тъй като я направи преждевременно и конюнктурно. Именно институтът на служебните кабинети смъкна ГЕРБ и даде на опозицията опция да ги измести от ръководството, тъй като служебното държавно управление е замислено като коректив на парламентарното държавно управление, когато няма работещо болшинство. После същите хора се скараха с президента и редактираха Конституцията по този начин, че обстановката от 2021 година да не може да се повтори, с което върнаха Борисов в мощната позиция, тъй като при пропорционална изборна система, несъмнено че най-голямата партия ще има ръководител на Народно събрание и ръководители на множеството органи, изброени в член 99.
Сега остава Конституционният съд да анулира (след изборите) измененията в главния закон в частта за пълномощията на президента (дано) и с това ще се върнем и политически, и юридически в 2021г. Конституционният ред, като всяка комплицирана система, има скрити механизми да се пази, които са неразбираеми даже за самите адвокати. Иронията е, че единствено смяна в изборната система, като тази препоръчана в референдума на Слави, която вкарва мажоритарен избор, можеше да в профил ГЕРБ от доминантната им позиция в Народното събрание, защото единствено обединения “всички против ГЕРБ ” в множеството изборни региони през 2021-2022 можеха да заличат партията с максимален условен дял от гласовете. Разбира се, болшинство за такава смяна, в един съразмерно определен парламент, съвсем няма по какъв начин да се сформира; още веднъж, конституционният ред е по-устойчив, в сравнение с наподобява.
Всичко идва от неправилната фиксация на демократична общественост върху правосъдната система. Идеологията им се свежда до неправилната хипотеза, че в случай че правосъдното устройство е положително, от там ще се оправи и политическото ръководство, то ще стане по-малко корумпирано, ще има checks and balances и така нататък Напротив, става известно тъкмо противоположното: добре работещата политическа система е изискване и поръчител за работеща правосъдна система. Ако устройството на правосъдната власт се трансформира непрекъснато от политиците (промениха го пет пъти за двайсет години), в случай че се откриват и закриват изключителни ( “специализирани ”) съдилища и прокуратури (които прочее също са неразрешени от Конституцията, само че ние ги въведохме по европейски акъл), несъмнено че системата няма да може да работи добре и да бъде самостоятелна. Това са елементарни неща за осмисляне, не се изисква дори юридическо обучение да ги видиш. За да проработи правосъдната власт, тя би трябвало да бъде оставена на мира, а с цел да бъде оставена на мира, би трябвало да работи добре политическата власт, а с цел да работи тя, политическите партии и Народното събрание би трябвало просто да съблюдават Конституцията, когато взаимодействат между тях и нищо повече. Това значи първо да не вършат “ротации ”, “сглобки ” и други детски опити да се заобикаля конституционната логичност на образуването на ръководство, само че най-главно да се откажат да употребяват правосъдната власт едни против други, по този начин както в един миг от историята са се отказали да употребяват политическите убийства като средство за взимане и държане на властта. Изобщо, като се изкорени това “fuck you, dad ” отношение към разпоредбите, като че ли те са поставени там, с цел да ни пречат, а не с цел да ни защищават. Но това става единствено посредством еволюцията на публичните традиции, което е и единственият метод да се промени качествено конституционния ред. Всякакви други промени са обречени и скъпоструващи за всички, само че най-много за тези, които ги прокарват.
Ирония е, че точно най-големите радетели за господство на правото през днешния ден се водят от неверното разбиране, че правото не е нищо повече от хартията, на която са написани законите и че то може да се редактира съгласно конюнктурата. Според тях правото е политическа нереалност, в която е добре да имат вяра единствено простосмъртните жители, до момента в който политиците като тях са свободни от правото, тъй като са отдадени в циничната загадка, че то не съществува в действителност. Само че то си съществува, а те са прекомерно заети да се преструват, че имат вяра в него и по тази причина не могат да го видят в действителност. Нещо като садукеите, които вярвали в Месията и го чакали, само че когато пристигнал Христос, го разпънали на кръст, тъй като на тях не им е нужен Той, потребно им е чакането. Така и със правосъдната промяна. Управляват ни хора, които съществено считат, че спазването на конституционния ред е въпрос на честен избор от тяхна страна (да бъдат почтени), а то е въпрос на на практика разум; мислят, че да спазваш обичаите е нещо поначало неизгодно, а е тъкмо противоположното, по-скъпо коства да не ги спазваш.: )
